В северната част на България една от най-известните и посещавани от туристи област е Велико Търново, като със същото име има и община. На нейната територия се намира село Присово, което в посока югоизток спрямо старопрестолния град и столица отстои на само шест километра дистанция. Заградена от няколко хълмове, тук известна е Подбалканската котловина. В нейните начални точки е разположено това село, а две от граничните му точки са Търново и село Чифлик. Студената зима и горещото лято са характерно нещо тук, а средната стойност на надморската височина е 280 метра. Климатът не се различава спрямо Подбалканската котловина, но нещата стоят по различен начин в сравнение с населените места в северната част на страната. Студените северни ветрове и течения няма как да нахлуят в селото, защото точно в посока север то е оградено от няколко на брой хълма. От местността Дълга лъка в същото време идва течение, на което населеното място е пряко изложено.
Западни и североизточни ветрове най-често духат в района на Присово, но южнякът и източният вятър също понякога успяват да си пробият път. Юли и август се характеризират с дълга и продължителна суша, а пак през този сезон не са изключение проливните дъждове и силните гръмотевици. Присовската река в миналото се влива във водите на голямата си посестрима Янтра, но към днешна дата събира мощ от редица малки изворчета и чешми през селото. Преди началото на едноименното устие пък е изграден микроязовир – той изниква като резултат от ремонтните и корективни дейности по шосето за град Елена. По дигата на язовира минава шосеен път, но това не е единственият удобен транспорт за връзка на селото с близките населени места. Жителите могат да разчитат на автобусни линии за Миндя, Елена и Търново, а освен това и за Къпиновския манастир. По двете страни на малката река има голям брой къщи, които са гъсто изложени. Това придава на населеното място компактен облик, а в исторически план 1926-та година е важна предвид възникването на кредитната кооперация Свети Никола. През 1971-ва не просто се открива фабрика, а тя е специализирана в производството на нестандартно оборудване.
Близо 100 години преди страната да се освободи от османско робство, през 1780-та в Присово отваря врати първото килийно училище. То носи името на поета Христо Ботев, но в началото няма цялостен и завършен облик. Обучението се води от свещеници, а за класни стаи се използват примитивно обзаведени килии. Сегашната стара сграда се намира в църковния двор и разполага с три по-големи помещения в миналото. Учениците седят на рогозка и от там попиват преподаваните им знания. В един бивш манастирски метох през 1922-ра година за пръв път се стига до създаването на училище от прогимназиален тип. През 1897-ма пък е открито училище на принципа на взаимоучителния метод, а когато през 1932-ра се построява училищна сграда, учениците я посещават в периода от 1945-та до 1980-та. Пламен Петров е родом от селото, започва земния си път през 1983-та и работи в сферата на историята и публицистиката. От тук е и бившият прокурор на републиката Иван Вачков.
